Петрич (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.
Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.
| Петрич (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Площ | 650.13 km² |
| Население | 46 343 души (31 декември 2024) 71,3 души/km² |
| Адм. център | Петрич |
| Брой селища | 55 |
| Сайт | www.petrich.bg |
| Управление | |
| Кмет | Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Общ. съвет | 33 съветници
|
 | |
| Петрич (община) в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km2 заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Струмяни;
- на североизток и изток – община Сандански;
- на юг – Република Гърция;
- на запад – Република Северна Македония.
Релеф, води, климат, туристически обекти
редактиранеРелеф
редактиранеТериторията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.
Води
редактиранеПрез източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и два леви, събиращи водите си от Пирин – Мелнишка река и Пиринска Бистрица.
Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.
Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.
Климат
редактиранеПоречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.
Туристически обекти
редактиранеСред основните туристически обекти в общината са:
- местността Рупите – свято място, скътано в кратера на единствения в България угаснал вулкан Кожух, където бликат множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра.
- Хераклея Синтика – античен град, чиито руини са разположени в землището на село Рупите.
- Националния парк-музей Самуилова крепост, разположен западно от село Струмешница, на десния бряг на река Струмешница.
В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеНаселени места
редактиранеОбщината има 55 населени места с общо население 47 939 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Баскалци | 45 | 27,007 | Кукурахцево | 35 | 8,942 | Кукурахцово | |
| Беласица | 1015 | 26,066 | Елешница | Кулата | 694 | 8,270 | |
| Богородица | 13 | 13,517 | Сестрино | Кърналово | 1522 | 15,342 | |
| Боровичене | 38 | 6,220 | Марикостиново | 1038 | 13,936 | ||
| Вишлене | 43 | 12,660 | Вишнени | Марино поле | 240 | 5,515 | |
| Волно | 3 | 7,821 | Робово | Мендово | 63 | 4,065 | |
| Габрене | 540 | 14,754 | Митино | 309 | 6,055 | ||
| Гега | 159 | 15,772 | Михнево | 990 | 18,839 | Михново | |
| Генерал Тодоров | 629 | 9,134 | Припечене | Ново Кономлади | 138 | 4,965 | Ени чифлик, Нови чифлик |
| Горчево | 4 | - | в з-щето на с. Долене | Петрич | 26435 | 80,421 | |
| Долене | 12 | 12,067 | Право бърдо | 36 | 9,335 | ||
| Долна Крушица | 129 | 14,590 | Първомай | 3195 | 6,763 | ||
| Долна Рибница | 276 | 24,449 | Рибник | 133 | 3,907 | ||
| Долно Спанчево | 89 | 6,591 | Рупите | 897 | 9,257 | Ширбаново, Мулетарово | |
| Драгуш | 30 | 16,490 | Ръждак | 235 | - | в з-щето на гр. Петрич | |
| Дрангово | 462 | 8,622 | Покровник, Свобода | Самуилова крепост | - | - | в з-щето на с. Ключ |
| Дреновица | 8 | - | Дреновца, в з-щето на с. Вишлене | Самуилово | 704 | 11,979 | Димидово |
| Дреново | 63 | 9,116 | Скрът | 813 | 12,165 | ||
| Зойчене | 25 | 5,749 | Старчево | 461 | 12,179 | ||
| Иваново | 1 | - | в з-щето на с. Крънджилица | Струмешница | 278 | 3,815 | |
| Кавракирово | 1482 | 31,155 | Орман | Тонско дабе | 4 | - | в з-щето на с. Яково |
| Камена | 224 | 12,408 | Тополница | 631 | 9,342 | Нова Тополница | |
| Капатово | 170 | 6,607 | Чурилово | 28 | 5,928 | ||
| Кладенци | 25 | 5,481 | Масли чифлик | Чуричени | 111 | 23,297 | |
| Ключ | 740 | 17,883 | Чучулигово | 162 | 3,839 | ||
| Коларово | 1648 | 30,299 | Коларево | Яворница | 727 | 13,626 | |
| Кромидово | 123 | 4,797 | Яково | 57 | 24,406 | ||
| Крънджилица | 7 | 18,075 | Кранджилица | ОБЩО | 47939 | 650,132 | 6 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 765/обн. 09.11.1921 г. – признава н.м. Чучулигово (от с. Кулата) за м. Чучулигово;
- Писмо № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Чешма 5-и полк за м. Покровник;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Чучулигово за с. Чучулигово;
- през 1932 г. – м. Покровник е преименувана без административен акт на м. Дрангово
- Писмо № 7366/обн. 15.06.1932 г. – признава н.м. Рибник за с. Рибник;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ени чифлик (Нови чифлик) на с. Ново Кономлади;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Димидово на с. Самуилово;
- МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Дрангово за с. Дрангово;
- през периода 1946 – 1956 г. м. Водениците е изселена и заличена без административен акт;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Богородица на с. Сестрино;
- – преименува с. Робово на с. Волно;
- – преименува с. Дрангово на с. Свобода;
- – преименува с. Орман на с. Кавракирово;
- – преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци;
- – преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай;
- 1956 г. – с. Вишнени е преименувано без административен акт на с. Вишлене;
- – с. Дреновца е преименувано без административен акт на с. Дреновица;
- – уточнява името на с. Кукурахцово без административен акт на с. Кукурахцево;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Долни край и я слива като квартал на с. Гега;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица;
- Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене;
- – признава н.м. Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за с. Струмешница;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
- – осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица;
- – осъвременява името на с. Михново на с. Михнево;
- – преименува с. Нова Тополница на с. Тополница;
- Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода – с. Дрангово;
- Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 – закрива община Коларово и община Първомай и включените в състава им населени места и техните землища се присъединяват към община Петрич;
- Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите;
- Указ № 186/обн. ДВ бр.59/21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино – с. Богородица;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- Реш. МС № 755/24.09.2015, обн. ДВ бр.76/02.10.2015 г. – заличава с.Гюргево;
- – заличава с. Занога;
Транспорт
редактиранеПо долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.
През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km:
- последния участък от 13,2 km от Републикански път I-1 (от km 440,6 до km 4453,8);
- последния участък от 10,2 km от Републикански път III-108 (от km 2,5 до km 12,7);
- последния участък от 42,6 km от Републикански път III-198 (от km 52,1 до km 94,7);
- началния участък от 2,3 km от Републикански път III-1082 (от km 0 до km 2,3);
- целия участък от 13,9 km от Републикански път III-1084.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-106. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-107. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ