Крънджилица
Кръ̀нджилица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
| Крънджилица | |
 Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Крънджилица | |
  Крънджилица  Крънджилица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 души[1] (31 декември 2024 г.) 0,221 души/km² |
| Землище | 18,075 km² |
| Надм. височина | 969 m |
| Пощ. код | 2875 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40302 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеИстория
редактиранеПрез XIX век е чисто българско село, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кринджилица (Crinjilitza) е посочено като село със 17 домакинства и 53 жители българи.[2]
Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Кранджилица (Крижилница) брои общо 285 българи.[3]
Всички християни от селото са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кринджилици (Krindjilitzi) има 192 българи екзархисти.[4]
През 1911 година в селото е осветена църквата „Св. св. Кирил и Методий“, чийто строителство приключва само за една година. Първият свещеник на храма е отец Димитър Чиплаковски от Берово, който служи тук от 1911 до 1917 година.[5]
При избухването на Балканската война един човек от Крънджилица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 7 |
| Българи | 7 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Бележки
редактиране- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ С водосвет и курбан над 500 души честваха 100 г. юбилей на черквата „Св. св. Кирил и Методий“
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 септември 2023. Посетен на 9 юни 2019.