Търновград - столица на три Българии

Велико Търново е български град, намиращ се в централна Северна България. На негово място са съществували неолитни селища, римски град, византийски град и в следващите години славянско селище. Старото име на града е Търновград - важен български град по Първото Българско царство. След дълги години на Византийско робство в града избухва Въстанието на болярите Асен и Петър. Търновград става столица на Втората Българска държава. Градът е бил разположен на четири хълма. Първият е бил Царевец или Търнов - подсилен с крепостни стени от два венеца, с три порти. На крепостта са се намирали Българската Патриаршия, двореца на царското семейство, първостепенни боляри и придворни граждани; крепост Трапезица - където вероятно е бил първия дворец на Асеневци, където са живеели боляри, трапезити и граждани, крепост Девинград - крепост на военноначалници, търговци и занаятчии, хълма Света гора - където съществувала голяма книжовна школа на Патриарх Евтимий, два манастира и монашески килии, Нов град на двата бряга на Янтра живеели предимно занаятчии и духовници, там се намирали и Манастира Великата лавра, Църквата "Свети Димитър Солунски", Френкград или Френкхисар - квартал с чужди търговци - търговци от Дубровник, Венеция, Генуа и други градове. След падането на България под турско робство градът е унищожен, повечето българи се разбягват. Търновград известен сред турците като Тирнова е важен търговски и административен център на околните земи. Въпреки това в града българите се вдигат на Първото и Второто търновски въстания съответно през 1598 и 1686 и въстанието Велчова завера през 1835-та година. През 1598 за малък период отново е столица на Българска държава. Въпреки чуждата власт българския дух се запазва. Крепители на това са революционери, учители, духовници, търговци, занаятчии. Създават културни огнища в Манастирите около града и Възрожденските църкви построени от Колю Фичето: "Свети Никола" построена през 1949 г.,"Свети Свети Кирил и Методии" построена през 1860 г.,"Св. св. Константин и Елена" построена през 1873 г. В поробения Търновград се открива първото българско класно училище през 1844-та година, първата болница, първата аптека и първия родилен дом. В града са се намирали Златарската чаршия до Куршум джамия (игоизточно от Царевец), земеделския пазар - Самоводска чаршия, тържището Баджарлък и чаршията през Царевец с голямата часовникова кула. В града е имало над 70-хана - най-големите сред които са били: Големия хан, Хан Хаджи Никола, Дряновския хан, Стамболовия хан, Търновския хан и други. Развивали са се над 20 занаята: бубарство, дърводелство, грънчарство, ковачество и други. През Възраждането се издават и търновските вестници Драка и Народна защита. Града е бил обграден от ров и се е влизало през три порти: Голямата, Малката и Дервенстката. През 1878-ма година след Освобождението на България става временно столица. В града се открива първото българско археологическо дружество, туристическо дружество, дружество на есперантистите. Основава се благотворителна организация Женска община. През 1899-та година Търново се свързва към българската железопътна мрежа. В града е съществувал Народен университет за придобиване на нови знания в хуманитарните науки и бактериален институт. Построяват се Стамболовия мост и моста Цар Борис Трети. През 1915 година в Търново се основава дружество „Светлина“ и през следващите години акционерно дружество "Стрела" - превозваческо дружество, от братя Георгиеви През 1939-та година се провежда Търновския събор. През социалистическия период през 1952-ра година се построява Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов, през 1958 г. е завършен стадион „Ивайло“, пет години по-късно се открива Великотърновски университет, година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Към името на града се добавя „Велико“ през 1965-та година. Частично е възстановена е крепостта Царевец и средновековните църкви в Асенова махала, изгражда се паметника на Асеневци през 1985-та година. Най-големите предприятие във Велико Търново са били Радиозавод, Завод за запаметяващи устройства и Завод за електротелфери, където са работили в най-силните години съответно 5000, 2000 и 1500 души.След демократичните промени в началото на 2000 г. е завършен пътен възел-юг, осем години по-късно в града е кулминацията на честванията от 100 години Независима България. През 2019 година Велико Търнов е обявен за историческа и духовна столица на България. През 2008 година в града е кулминацията на честванията от 100 години Независима България.

За едно светло бъдеще:
- Провеждане на разкопки и възстановяване на крепостните стени, кулите и сгради на хълма Девинград и възстановяване на Манастирите и килиите на историческия хълм Свега гора.
- Изчистване и залесяване на хълмовете Орловец и Търновските височини
- Опазване на речното корито на река Янтра
- Възстановяване на спортни турнири за ученици
- Възстановяване на спортни турнири между села и градове в търновска област
- Възстановяване на Търновския събор
- Създаване на културен дом за социални дейности: настолни и виртуални игри
- Възстановяване на сградата Ледената пързалка
- Възстановяване на емблематични сгради: Стамболовия хан, Търновския хан,
Червеното кафене, Часовниковата кула, крепостните стени в Новия град,
Килийното училище
- Създаване на защитена зона около Арбанаси за еко туризъм и опазване на
растителни и животински видове
- Финансиране на научни изседвания на старобългарските имена и названия свързани с Търновско
- Финансиране на научни изседвания на старобългарските обичаи и традиции