Уикипедия

Тулска област

Тулска област е субект на Руската федерация, влизащ в състава на нейния Централен федерален окръг.[1]

Тулска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Тулска област на картата на Русия
Тулска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърТула
Площ25 679 km²
Население1 491 855 души (2018)
58,1 души/km²
Адм. центърТула
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторАлексей Дюмин
Часова зонаUTC +3
МПС код71
Официален сайтtularegion.ru
Тулска област в Общомедия

Площ 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската федерация, 0,15% от нейната площ). Население 1 491 855 души (32-ро място в Руската федерация, 1,02 % от нейното население) на 1 януари 2018 г. Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 километра.

Историческа справка

редактиране

Първите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадено Тулско наместничество, от 1796 година - Тулска губерния, която просъществува до 1929 г., когато е заличена, и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.

География

редактиране

Положение, граници, големина

редактиране

Тулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).[2]

Релеф, полезни изкопаеми

редактиране

Тулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.[2]

В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.[2]

Климат

редактиране

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5 °C до -10,3 °C, а средна юлска – 19 – 20 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 136 до 148 денонощия.[2]

Води

редактиране

По територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море, и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта в протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове, и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km2, като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрасват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.[3]

Почви, растителност, животни

редактиране

Основните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинският свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.[2]

Население

редактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km2. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9145 (0,59%), татари 7878 (0,51%).

Административно-териториално деление

редактиране
Административно-териториално деление на Тулска област

В административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града (в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Тулска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)		 Население
(2018 г.)		 Административен център Население
(2018 г.)		 Разстояние до Тула
(в km)		 Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Донской4863 842гр. Донской63 84266
ІІ. Новогуровски123447сгт Новогуровски344742
ІІІ. Новомосковск906137 555гр. Новомосковск125 64760
ІV+14. Тула1496551 513гр. Тула485 221
V. Славни281870сгт Славни1870153
1. Алексин94367 910гр. Алексин59 15771
8. Ефремов164956 940гр. Ефремов35 505169
Муниципални райони
2. Арсеневски10969685сгт Арсенево4757116
3. Бельавски119020 005гр. Бельов13 362155
4. Богородицки95751 231гр. Богородицк31 26365
5. Веньовски162031 453гр. Веньов14 21152
6. Воловски108013 432сгт Волово3427111
7. Дубенски79914 342сгт Дубна538454
9. Заокски91821 300сгт Заокски670982
10. Каменски7958832с. Архангелское2391208
11. Кимовски111238 270гр. Кимовск26 02377
12. Киреевски93173 125гр. Киреевск24 64240гр. Болохово, гр. Липки
13. Куркински9499688сгт Куркино5036163
15. Одоевски118212 778сгт Одоев5559137
16. Плавски102527 530гр. Плавск15 87058
17. Суворовски106534 883гр. Суворов17 50690гр. Чекалин
18. Тьопло-Огарьовски101412 166сгт Тьоплое492170
19. Узловски56781 748гр. Узловая51 92254
20. Чернски161419 911сгт Черн6394121
21. Шчокински1393106 384гр. Шчокино58 08825гр. Советск, Первомайски
22. Ясногорски130029 577гр. Ясногорск15 74135

Селско стопанство

редактиране

Растениевъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждат се зърно и бобови култури; както и фуражи, технически култури, картофи и зеленчуци. Отглеждани животни: говеда, свине, овце и кози, домашни птици.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара1683[4]1448[5]1295,5912,8[5]739,6[6]749,5780,8[6]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тулска област (Ту́льская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула – Улан Батор [Телевизионная башня – Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. 1 2 3 4 5 ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
  3. 1 2 ((ru)) «Вода России» – Тулска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тулска_област&oldid=11993777“.