Уикипедия

Vitol

Vitol е швейцарско-холандска мултинационална енергийна и търгуваща със суровини компания, основана в Ротердам през 1966 г. от Хенк Виетор.[1][2] Vitol има над 40 офиса по целия свят, като най-големите му центрове са в Женева, Хюстън, Лондон и Сингапур.[8] Тя е един от най-големите световни търговци на суровини, наред с Trafigura, Glencore и Gunvor.

Vitol
ТипЧастна
Индустрия
Основаване1966 г.;
преди 60 години (1966)
Ротердам, Нидерландия[1]
ОснователХенк Виетор[1][2]
[2]
СедалищеЖенева, Швейцария; Ротердам, Нидерландия[3], Швейцария
ЛокацииПовишение 40
ПоложениеЦял свят
Ключови личности
  • Расел Харди (CEO)[4]
Служителинад 1800 (2025)[5]
Услуги
Годишни приходиПонижение 331 млрд. щ.д. (2024)[6]
Чиста печалбаПонижение 13 млрд. щ.д. (2023)[7]
СобственикVitol Holding II S.A.
Дъщерни компанииPetrol Ofisi
Уебсайтvitol.com
Vitol в Общомедия

Vitol поддържа секретност около своите бизнес дейности.[9] Компанията обаче предоставя известна финансова информация на своите кредитори и на няколко други организации, с които търгува.[10] Компанията транспортира над 350 милиона тона суров нефт годишно и контролира 250 супертанкера и други плавателни съдове, които го превозват по целия свят. Средно тя обработва над 7,3 милиона барела нефт и нефтопродукти на ден,[11] приблизително равностойно на дневното потребление на Япония, четвъртият по големина потребител на нефт в света след САЩ, Китай и Индия.[12][13] Тя също така е продала 93 TWh електроенергия.[14]

Vitol е частна компания, притежавана от около 400 партньори, които са настоящи и бивши нейни служители,[15] които са известни с интензивната си култура на поверителност и секретност.[16] Съобщава се, че Vitol е изплатила 2,9 милиарда щатски долара на всички свои партньори през 2021 г.,[17][18] увеличавайки сумата до 6,4 милиарда през 2023 г. и 10,6 милиарда през 2024 г.[19]

Компанията е замесена в множество скандали, свързани с корупция и подкупи. Тя подкупва сръбския военнопрестъпник Аркан,[20] за да си осигури договори за доставка на нефт, осъдена е за кражба в големи размери при заобикаляне на санкциите срещу режима на Садам Хюсеин за закупуване на иракски петрол и е помогнала на иранския режим да заобиколи наложените му санкции.[21] Много свързани с Vitol търговци на нефт са осъдени по обвинения в подкуп и корупция.[22]

Основни факти

редактиране

Основните офиси на компанията се намират в Женева, Хюстън, Сингапур и Лондон. Освен глобалната търговия със суровини и нефтопродукти компанията разширява присъствието си на пазарите на природен газ, енергетика, емисии и биогорива.

Компанията Vitol има интереси в различни проекти за съхранение, проучване и производство на петрол по целия свят. Тази бизнес област включва придобиването на Arawak Energy LTD[23] с производство в Русия, Казахстан и Азербайджан, дялово участие в нефтеното находище Galoc във Филипините и проучвателни дейности в Демократична република Конго и Гана.

През 1995 г. годишната печалба е 23 милиона щатски долара, а до 2017 г. нараства до 1,5 милиарда щатски долара.[24]

Освен офисите в Дубай и Бахрейн основният стратегически обект е компанията Fujairah Refinery Company Limited (FRCL) в ОАЕ, чиято преработвателна мощност е 82 000 барела на ден, а капацитетът на хранилището е 461 000 m². FRCL планира значителни промени, като разширяване на капацитета на хранилището до 564 000 m², модернизиране на съществуващите нефтопреработвателни инсталации и инсталиране на допълнителни технологични мощности.[25] Чрез Varo Energy компанията Vitol притежава дял в нефтопреработвателния завод Cressier в Швейцария и 45% от акциите на Bayernoil, която управлява нефтопреработвателен завод в Германия.

През февруари 2014 г. компанията Vitol придобва австралийския бизнес на Shell за преработка и продажба на петрол за 2,6 милиарда щатски долара. Освен нефтопреработвателния завод в Джилонг покупката включва 870 бензиностанции и бизнес подразделения в секторите на битума и химикалите. Въпреки това авиационният бизнес, заводът за производство на смазочни материали в Бризбейн и целият бизнес по добив на нефт са изключени от придобиването.[26]

През 2017 г. компанията Vitol придобива дял от OMV в турската Petrol Ofisi.[27]

През февруари 2024 г. компанията Vitol купува 35% от акциите на италианския нефтопреработвателен завод Saras.[28]

Критика

редактиране

Компанията Vitol е критикувана многократно.[29] През 2023 г. Financial Times разкрива, че Vitol продължава да купува петрол от воюваща Русия.[30] Vitol заявява, че износът ѝ на рафинирани руски петролни продукти е в съответствие с „всички приложими закони и разпоредби“. Украинският президент Зеленски призовава Vitol да прекъсне бизнес връзките си с Русия, за да спре потока от пари, които според него финансират „масово убийство на невинни хора“.

Цифри

редактиране

През 2018 г. Vitol търгува:[14]

  • Нефт: 367 милиона тона суров нефт и продажби на продукти
  • Природен газ: над 20 милиарда кубически метра природен газ в световен мащаб
  • Втечнен пропан-бутан: 14 милиона тона
  • Нафта: 15 милиона тона
  • Бензин: 1 милион барела бензин, търгуван на ден
  • Въглища: над 30 милиона тона
  • Електроенергия: 93 TWh договорени продажби на електроенергия
  • Въглеродни емисии: 49 милиона тона договорени обеми
  • Метанол: 1,4 милиона тона
  • Химикали: 4 милиона тона (бензен и параксилен)

Източници

редактиране
  1. 1 2 3 Meet The Mysterious Trading Firms Who Control The Price Of Commodities // BusinessNews. 31 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 27 април 2012. Посетен на 4 март 2012.
  2. 1 2 3 Schneyer, Joshua. Commodity Traders: The trillion dollar club // Reuters. 28 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 28 декември 2015. Посетен на 11 април 2012.
  3. ↑ Top ten global oil and commodities traders // 15 април 2011. Архивиран от оригинала на 13 ноември 2019. Посетен на 21 май 2019.
  4. ↑ Анди Хофман и Хавиер Блас. "Top Trader Vitol Has New CEO as Taylor Becomes Chairman" Архив на оригинала от 2019-07-28 в Wayback Machine., Bloomberg, 15 март 2018. Retrieved on 16 март 2018.
  5. ↑ Our People // Посетен на 13 юли 2025.
  6. ↑ Vitol 2024 volumes and review // 24 март 2025. Архивиран от оригинала на 25 март 2025. Посетен на 26 март 2025.
  7. ↑ Vitol posts $13bn profits in second consecutive year of bumper results // Financial Times, 8 април 2024. Архивиран от оригинала на 8 април 2024. Посетен на 8 април 2024.
  8. ↑ Operating globally // Архивиран от оригинала на 25 ноември 2022. Посетен на 25 ноември 2022.
  9. ↑ Blas, Javier. Oil traders face heat over disclosure // Financial Times. 23 април 2012. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2022. Посетен на 26 ноември 2022.
  10. ↑ Blas, Javier. Vitol Said to Post Highest Profit Since 2011 as Oil Prices Swing // 19 март 2015. Архивиран от оригинала на 28 юли 2019. Посетен на 18 октомври 2015.
  11. ↑ McNair, Ros. Vitol 2021 volumes and review // 21 март 2022. Архивиран от оригинала на 1 декември 2022. Посетен на 24 ноември 2022.
  12. ↑ Schneyer, Joshua. Corrected: Commodity Traders: The trillion dollar club // 28 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 28 декември 2015. Посетен на 28 октомври 2011.
  13. ↑ Hume, Neil. Oil trader Vitol's profits rebound to $1.35bn // Financial Times. 19 март 2015. Архивиран от оригинала на 13 септември 2016. Посетен на 16 октомври 2015.
  14. 1 2 Vitol 2018 volumes and review // 19 март 2019. Архивиран от оригинала на 4 април 2019. Посетен на 4 април 2019.
  15. ↑ Oil trader Vitol hands top staff equivalent of $7m each // Financial Times. 23 юли 2021. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2022. Посетен на 24 ноември 2022.
  16. ↑ O'Keefe, Brian. The unseen hand that moves the world's oil // Архивиран от оригинала на 24 февруари 2015. Посетен на 28 февруари 2013.
  17. ↑ Oil Giant Vitol Hands Record $2.9 billion Payout to Its Traders // Bloomberg.com. 23 юли 2021. Архивиран от оригинала на 18 март 2022. Посетен на 24 ноември 2022.
  18. ↑ Oil trader Vitol hands top staff equivalent of $7m each // Financial Times. 23 юли 2021. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2022. Посетен на 26 ноември 2022.
  19. ↑ Vitol paid out $10.6 billion to shareholders in buybacks in 2024 // reuters.com. 29 юли 2025.
  20. ↑ Oil chief paid $1m to warlord // The Guardian. London, 1 юли 2001. Архивиран от оригинала на 10 май 2014. Посетен на 1 април 2014.
  21. ↑ Swiss Commodities Business May Be Revamped // Архивиран от оригинала на 3 април 2014. Посетен на 1 април 2014.
  22. ↑ Former Vitol oil trader convicted of Ecuador, Mexico corruption charges // Reuters. 2024.
  23. ↑ Arawak Energy Company Profile: Acquisition & Investors | PitchBook // Посетен на 24 май 2023.
  24. ↑ Der Genfer Ölkonzern Vitol verliert Langzeitchef Ian Taylor // Посетен на 9 юни 2020.
  25. ↑ „UAE's Fujairah sells refinery stake to Vitol“ Архив на оригинала от 2012-07-17 в archive.today, Reuters 4 май 2007.
  26. ↑ Прессъобщение на Shell от 21 февруари 2014 г.: Shell agrees sale of downstream businesses in Australia to Vitol; Посетен на 4 март 2014 г.
  27. ↑ Katrin Haertel. OMV verkauft türkische Tochter an Schweizer Vitol-Gruppe // 3 юни 2017. Посетен на 10 март 2017.
  28. ↑ Der Rohstoffhändler Vitol hat einen 35-Prozent-Anteil an der italienischen Ölraffinerie Saras erworben. // 12 февруари 2024. Посетен на 12 февруари 2024.
  29. ↑ Jessica Davis Plüss. Vertuscht Schweizer Erdölhändler Beziehungen zu kasachischer Elite? // 14 ноември 2018. Посетен на 3 юли 2023. (на немски)
  30. ↑ Financial Times/sb. FT report: Swiss-based companies keep Russian refined oil flowing // 27 юни 2023. Посетен на 3 юли 2023. (на английски)

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Vitol&oldid=12884770“.