БТР-3
БТР-3 е украински амфибиен бронетранспортьор с колесна формула 8х8[1]. Разработен е от Харковското конструкторско бюро по машиностроение като по-нататъшно развитие на БТР-80 и е приет на въоръжение в Украйна през 2011. Предназначен е за транспортиране на личен състав на мотострелкови подразделения и огневата им поддръжка в бой.
| БТР-3 | |
 БТР-3 на Въоръжени сили на Украйна | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност | Украйна |
| Тип | бронетранспортьор |
| История на производство и служба | |
| Проектант | Харковско конструкторско бюро по машиностроене |
| Производител | Киевски бронетанков завод |
| Произвеждан | 2001 г. - до днес |
| Брой произведени | над 415 |
| На въоръжение | 2011 г. - до днес |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 16,5 т t |
| Дължина | 7.650 m |
| Ширина | 2.900 m |
| Височина | 2.860 m |
| Броня и въоръжение | |
| Основно въоръжение | 1 х БМ-3М боен модул „Щурм“: 30 мм оръдие ЗТМ-1 |
| Допълнително въоръжение | КБА-117 |
| Технически данни | |
| Силова установка | 6R 106 TD21 |
| Макс. скорост | 100 —110 km/h (по шосе) |
| Запас от ход | ~600 km (по шосе) |
| Ширина на ров | 2 m |
| Вертикално препятствие | 0.5 m |
| Екипаж | 3 + 6 десант |
| БТР-3 в Общомедия | |
История
редактиранеРазработката на БТР-3 започва през 2000 г. Първият БТР-3У „Гардиан“ е проектиран по техническо задание на компанията ADCOM от ОАЕ, за да участва в конкурса за доставка на бронетранспортьори за морския корпус на ОАЕ. Проектирането на БТР-3 е завършено през 2002 г. В допълнение към ХКБМ в разработването и създаването на БТР-3 и неговите модификации участват също, Държавният научно-технически център по артилерия и стрелково оръжие (Украйна), ADCOM Manufacturing Company Ltd., WLL (ОАЕ), Deutz AG (Германия) и Allison Transmission (САЩ). В началото на ноември 2015 г. на изложението „Defense & Security-2015“ е подписано споразумение за намерението да се започне производството на BTR-3E1 и резервни части за тях в Тайланд.
Варианти
редактиране- БТР-3У „Гардиън“ – основна преработка на БТР-94К, разработен за Обединени арабски емирства. С двигател Deutz BF6M1015 и автоматична скоростна кутия Allison MD3066. Снабден с боен модул KBA-105 „Шквал“.[2]
- БТР-3У1 – БТР-3У с боен модул БМ-3С.
- БТР-3Е – С двигател УТД-20 или Deutz BF6M1015 и с боен модул БМ-3М „Щурм-М“.
- БТР-3Е1 – БТР-3Е, в която системата за управление на огъня „Тандем“ е заменена от системата за управление на огъня TREK
- БТР-3Е с кула CSE 90LP произведени от белгийската компания CMI Defence – демонстрация, направена през февруари 2013 г. на IDEX-2013
- БТР-3Е CPWS-30 – модификация от 2014 г. с боен модул CPWS-30 от белгийската компания „Cockerill“
- БТР-3ЕУ1 – модификация на БТР-3Е, разработен и одобрен за използване във въоръжените сили на Украйна през 2015 г.
- БТР-3К – командирска машина
- БТР-3С – бронирана медицинска машина
- БТР-3БР – бронирана ремонтно-евакуационна машина
- БТР-3РК – самоходен противотанков комплекс, въоръжен с 4 пускови установки „Бариер“ (боекомплект – 16 ракети)[3] и 12,7-мм картечница НСВТ[4]
- БТР-3М1 – самоходна минохвъргачка, въоръжена с 81/82 мм оръдие и 12,7 мм картечница
- БТР-3М2 – самоходна минохвъргачка, въоръжена със 120 мм оръдие и 12,7 мм картечница
- БТР-3ДА – модификация от 2015 г.[5], с увеличена до 104 км / ч максимална скорост и подобрена защита, тежаща 16,5 тона. Приет от въоръжените сили на Украйна през ноември 2015 г.[6]
Оператори
редактиране
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ uos.ua // Архивиран от оригинала на 24 септември 2021. Посетен на 27 ноември 2019.
- ↑ Бронетранспортёр БТР-3У Архив на оригинала от 2014-12-30 в Wayback Machine. // официальный сайт Харьковского Конструкторского Бюро по Машиностроению имени А.А. Морозова
- ↑ Украина поставила Таиланду новые ракетные БТР // "Корреспондент.NET" от 30 июля 2013
- ↑ Василий Чобиток. БТР-3РК успешно отстрелялся
- ↑ Біла книга 2015: Збройні сили України. Київ, Міністерство оборони України», 2016. стор.96
- ↑ Тарас Ратушний. Макет бойового БТР-3 передано до музейної експозиції Архив на оригинала от 2016-08-13 в Wayback Machine. // официальный сайт Национальной гвардии Украины от 3 июня 2016
- ↑ Архивированная копия // Архивиран от оригинала на 17 октомври 2017. Посетен на 7 февруари 2017.